Надежда

7 (118).jpg

Надеждата стана говежда и 
умря под лавина снежна.
Една надежда даваща надежда.
А сега е просто безнадеждна.
Защо така бе надежда?
Нали винаги намираш причина
да останеш тъй озарима?
Видя ли? Понякога няма
надежда, не защото си
умряла, а защото ние
хората те изгонихме от
душата си вяла.
Но ти си тъй мила
и понякога унила, ама
все идваш отново да ни
кажеш живо слово.
Слово от устните ти
страстни за това, че
ние можем да бъдем
надеждни с човешки 
действия безполезни.

07.02.2017

Безкрайно опиянение

 

10344483104_fb9e6b0b5d_b.jpg

Срещнах те миналата година,
през пролетта. А сега чакам
отвън в студа да се появиш със
цветя в ръка по случай деня на любовта.

Да ми кажеш, че ще ме обичаш,дори
и след смъртта. Усещам полъха над
плътта, който ми напомня, че съм
зависима от твоята красота.

Чувството, че си тъй идеален,
ще премине. Пеперудките в
коремът ми ще излетят, дали
и тогава ще продължиш да идваш.

Да идваш със цветя в ръка,
да ми казваш,че душата ти
е дим, ако не усеща полъха от
от вече побелялата ми коса?

Ще продължиш ли да се бориш
за мен, дори когато си отегчен,
от света, от материалността?
Ти, каза там, пред небето и
адът, че една е любовта.

Една е любовта с мен на тая
земя и след това,продължение във вечността.
Ти обеща с ограничената си човешка
душа, че винаги ще хващаш моята ръка,
дори, когато стои неподвижно в пръста.
20.01.2017

Къде умира любовта?

Image result for dying flowers

Къде умира любовта?

Кажи ми ти.

Къде умира любовта?

Не е ли във желанието на твоята душа?

Къде умира любовта?

Не е ли в началото на новата зора?

Къде умира любовта?

Между теб и мен сега.

Къде умира любовта?

В проклетията на една забравена мечта.

Къде умира любовта?

В стихията на оскъдността.

Къде умира любовта?

В ограничеността на реалността.

Къде умира любовта?

Любовта умира там, където е началото на първата сълза.

Любовта умря там, където се изгуби в яда.

Любовта умря на сутринта, когато ти се отрека от съвършеността.

Любовта умря, когато я ограничи в рамката на срама.

08.11.2016

Еротична сцена

Image result for intimacy artМалко предисловие преди самата еротична сцена…

Не знам как да го нарека разказ или история, по скоро писмено описание.  Този oткъс бе публикуван  в литературното списание “ Мечта за книга“ от издателство Буквите миналият месец. Писанието ми спечели първо място в образователен конкурс: Еротична сцена, където условието бе да се опише самата еротична сцена.  На този линк: http://www.knigite.bg/ebooks/ebook.php?pid=306 можете да видите цялото списание и с другите класирали се произведения. А цялата история с този конкурс стана много случайно. Миналата есен през октомври си сърфирах из уеб пространството с идеята да намеря къде да публикувам стиховете си или да се пробвам да напиша кратък разказ за някое списание. Така случайно попаднах на сайтът на издателство Буквите, които по това време провеждаха конкурсът Еротична сцена. Реших просто на шега да напиша нещо, самата сцена я написах може би за около тридесет минути и бях много предубедена дали въобще ще го прочетат. Никога преди не съм печела литературен конкурс и не съм си мислила, че това което пиша би могло да се публикува. Така изпратих историята си и забравих. След два месеца получих имейл от издателството, в който ме молят да си изпратя истинските имена за публикацията на историята. Просто не можах да повярвам, отидох веднага на страницата на издателството и за още моя по- голяма изненада историята ми без заглавие с ник име“ jullsify“ беше на първо място. Ето я и самата еротична сцена. Enjoy!

***

Винаги започва с целувка, нежна целувка по устните. Устните се докосват леко. Те знаят нещо ще се случи. Вътрешността на тялото започва да трепери, трепети като вълни удрящи брега. Първо малки вълни и всяка следваща расте и завършека й е все с по- гръмък звук в брега. И ето сега тя лежи  на леглото, а той е върху нея, целува лицето й с кратки и почти без пауза целувки. Тя е със затворени очи, с полу отворена уста, в очакване да стане една плът с мъжа на мечтите си. Той докосва гърба й, започва да движи ръце по контурите на тялото й. Тялото й започва да се движи енергично като в ритъм на танц. Тя го обръща с ръце, докосва врата му, целува го, помирисва го, иска да запомни миризмата на кожата му. Чувства се като избягала кошута от врага в неговите обятия, готова е да бъде себе си, уязвима, натурална, пламенна. Готова е да покаже най- дълбоките места на душата си, да изрази сексуалността си, да не се срамува от желанията си или от голотата си.

Той енергично движи ръце по гърдите й. Първо ги докосва нежно, сякаш иска да нарисува формата им с молив, след това ги притиска силно, като животно тук що уловило жертвата си, все едно тези гърди са негово притежание, той има власт над тях. На нея й харесва, харесва й мисълта да бъде притежавана, мисълта че тя ще бъде ключа за неговата душа, че ще се открие една сексуална природа, чистота и пълнота. Тя също движи ръцете си енергично по целият му гръб, докосва лицето му, очите, захапва нежно устните му. Целувките вече са страстни, езиците им се гонят като малки сърни в полята, понякога той гони нея, или тя гони него.

Дрехите вече не са нужни, те са като граници между тях. С бързи движения на ръцете , те се разсъбличат един друг, вече не им пука за тези покривала, които покриват тяхната природа.  Те искат да се отърват от тях, като ненужна вещ.Той й помага тя да си съблече блузата, смъква панталона заедно с бельото й, захвърля го на страна, със затворени очи. След това той сам сваля панталона си и ляга върху нея, за да усети топлината на тялото й. Тялото й стене, в очакване, тя вече усеща  неговата интимност движейки се по бедрата й. Краката й сами се отварят, толкова естествено, той продължава да целува лицето й. Прокарва език по цялото й тяло, докосва повърхността на клитора й, усеща косъмчета по ръцете си от допира на нейните интимни части. Харесва му, той е консервативен тип, винаги му е допадало натуралната женска красота, така както Бог е създал.

Сега той се подготвя, да докосне нейната душа със своята.  При първото проникване, целият й стомах изтръпва, резултатът е дълбока въздишка от дълбините на удоволствието. Те са едно, станаха една плът, движат се в синхрон, той сякаш свири на нейното тяло, все едно свири на китара. Движенията са бавни и плавни, това е пълна наслада и за двамата, страстта е задоволена, желанието е сито. Това е върховен момент, те вече знаят че принадлежат един на друг, че са се предали един на друг в дух, душа и тяло.  От бавните движения, той започва да ускорява, желанието расте, точката на кулминация нараства. Чувството на глад, за по- силно усещане, прави двамата да се притискат по- силно един към друг. Тя впива нокти в гърба му, той движи тялото й все по- бързо и по- бързо. Усеща се дъхът му като пръхтящ кон върху лицето й. Удовлетворяващо чувство изпълва вътрешността й, знаейки че тя е в основата, да задоволи неговото желание.  Удоволствието и насладата е толкова голяма, че тя усеща замаяност, все едно е дрогирана, тялото й е извън нейният контрол. То реагира като отговор на фино задоволяване на нейната мистична природа, тя сега е свободна, тя е непобедима, тя е недостижима, тя е на връхната точка на наслада.

Нежният романс започнал в началото, нежните любовни ласки, целувки и докосвания сега вече са  жадни целувки, груби, силни движения, с единствена цел, тези две души да вкусят от собственото си удоволствие. Най- перверзните им фантазии, сега достъпа е отворен за изпълнението им.

Това е финала на това съединяване, той би продължил, но усеща нейното тяло е готово, да споделят това върховно усещане едновременно. Той се сгромолясва върху нея с потно тяло, продължавайки да я целува енергично. Нейното тяло се отпуска, краката й бавно се смъкват към леглото, със затворени очи, няма мисли, няма картини в ума й. Тя едва сега може да чуе звука на тишината. Пълна тишина, сякаш никога не е било. С отпуснати тела, те вече знаят,  че тя е плът от плътта му. Тя се чувства жена, гали лицето му, усмихва се нежно.Той е отпечатал името си на нейното сърце, тя е като маркирана територия, притежание само за него.

Те лежат голи на това легло, вплетени тела едно в друго, светът за тях не съществува. Те са света, това бе техният завет бъдейки една плът за вечността.

22.10.2016

Голота

Нека изследваме сега, какъв е смисълът на всичко това? Небето? Звездите? Слънцето? Парите?

Защо Бог ни създаде със сърца? Защо ни проектира, да се нуждаем да даваме и получаваме любов?

Може би отговорът е много простичък, толкова простичък, че не можем да го видим? То е като капка роса върху цвете, то е като да се усмихнеш на слънцето, то е като да получиш картичка от любим човек. То е като брачна халка на ръката.

Любовта е обещание за абсолютно отдаване, за абсолютно забравяне, за абсолютно отричане, за абсолютно подаряване, за абсолютно прощаване. Все трудни неща за нас човеците, слепи от наранените си сърца. Не можем да видим от другата страна, че не се отнася за нас, а за това да имаш смелостта да простиш, когато болката отравя твоята душа. Да имаш смелостта, да простиш, когато се чувстваш на дъното. Не става въпрос да се пазиш от болката, а да я прегърнеш. Не е важно да стоиш в кула със цяло сърце, а да излезеш на полето и да прегърнеш най- големият си страх, направи го в дъждовно време, винаги е лесно, когато има слънце. Мога да изпиша редове, но ще изглупея, и все пак пиша, защото имам какво да кажа. Пиша защото, видях, пожелах, съжалих, нараних, убих, и пак мога да се изправя, да продължа, защото Бог подарява нови сърца. 14.08.16

Крила

Related image

Какво означава да бъда с теб в добро и зло? Как да бъда с теб в зло, когато поставяш прегради в този момент, опитвайки да те докосна, аз докосвам само дим. Нима църковният обет е лъжа? Нима това, което си обещахме в църквата са празни думи?

Съблякох пред тебе душата си, вместо топлина получих шамар, вместо прегръдка получих студени думи, студени думи от горещо сърце, туптящо за мен. Наранено е, знам. След болест идва оздравяване и дори има процес на възстановяване.  Моето сърце също ме боли. Боли ме, защото съм безсилна, нищо не мога да сторя, за да променя ситуацията. Нима това е краят на приказката, нима първото препятствие ни събори? Има ли я любовта в теб, с която да се облека, с която да се утеша? Нима ще ме обичаш, само когато съм перфектна?

Перфектна не мога да бъда, опитах, трудна задача, но да те обичам, да, мога и не ще се откажа.

Изследвах и търсих любовта, и я видях в теб, няма да те пусна, защото птицата отново има крила, и пак докосна небето. Нима можеш да бъдеш толкова жесток , за да осакатиш птицата отново? Нима не харесваш нейният полет? Нима не те кара да се чувстваш свободен, гледайки я рееща в небето?

Погледни към небето и забрави чупеният свят, погледни към небето и ще видиш душата ми чиста и девствена без петно, защото се изкъпа в любовта. 14.08.2016

Едно

Представи си сега, че няма

 невъзможни неща.

Вярваш ли това, че има

пълна свобода в неизвестността?

Няма граници за нас,

дори тялото да остарее, дори

земята да спре да се върти.

Ние се носим над това,

защото е велика любовта.

Не усещаме липса

от докосването на плътта,

защото аз съм тук, а

ти там, а нашите тела танцуват над света.

Под звука на безгрижността,

творим красиви неща.

Изпей ми, какво има вътре в теб сега,

дори да не се срещнем в телеса, 

едно сме до края на света,

пък и след това. 23.08.2015